Вземи сега с до 50% отстъпка!
Защо ролевите игри са толкова важни?
Децата естествено пресъздават света около себе си чрез игра
На лекар. На училище. На семейство. На ресторант. На магазин.
У дома ролевите игри винаги са били едни от любимите.
Когато Л. беше на около 2,5 години, купихме дървен магазин. Месеци наред искаше да играем на магазин. Тя беше продавачката, а аз клиентът.
Всички плодове и зеленчуци се нареждаха в магазина. Аз дори бях напечатала пари, за да изглежда играта по-истинска.
И се отнасях съвсем сериозно към покупките си. Купувах картофи, домати, моркови и после правех мусака с тях.
Тогава за мен това беше просто една от любимите ѝ игри. По-късно започнах да забелязвам колко много неща от ежедневието ни се появяват в нея.
Защо децата обичат ролевите игри?
Мария Монтесори казва, че още със самото си раждане детето се стреми към своята независимост.
Един от начините да я постигне е чрез имитация на по-възрастните. Още от много малко детето наблюдава хората около себе си.
А ролевата игра е едно от местата, където това наблюдение започва да се превръща в действие. Детето влиза в различни роли, пресъздава ситуации от ежедневието, говори, договаря се, взема решения и измисля какво да се случи след това.
Когато играе на магазин, лекар или училище, то не просто копира видяното. Опитва се да разбере как работят тези ситуации, как общуват хората и какво се очаква от различните роли. В играта може да пробва, да променя правилата, да греши и да започне отначало.
Така малко по малко се подготвя за света около себе си и започва да се ориентира по-уверено в различни ежедневни ситуации.
Какво можем да научим от ролевите игри на детето?
Покрай началото на учебната година се сещам за първите дни на Л. в училище.
Аз си мислех, че няма да има проблем, защото тя вече можеше да чете и пише.
След часовете вкъщи често продължаваше с игра на училище.
Разбира се, тя беше учителката.
Даваше задачи, правеше забележки на „учениците“ и повтаряше реплики, които явно беше чула през деня.
Когато започнах да я слушам, разбрах, че от тази игра научавам много повече, отколкото от въпроса „Как мина днес?“
Защото на него отговорът обикновено беше: „Добре.“
После разбрах и още нещо. Л. винаги е била много активно дете и изведнъж трябваше да прекарва почти целия ден в училище. Това се оказа по-трудно, отколкото аз бях очаквала.
Не казвам, че играта показва точно какво се е случило през деня. Децата смесват реални случки с измислени неща.
Но ако детето ти постоянно играе на детска градина или училище, поспри за малко и се заслушай. Понякога ще чуеш неща, които няма да ти разкаже, ако просто го попиташ.
Как да наблюдаваме детето по време на ролева игра?
Когато започнах да изучавам Монтесори, мислех, че наблюдението е лесната част.
Нали съм постоянно с децата. Значи ги наблюдавам.
После разбрах, че да сме в една стая не е същото.
За мен истинското наблюдение е да спра за малко каквото правя, да не давам инструкции и да не се намесвам веднага.
Докато детето играе, можеш да видиш каква роля избира, как говори, какво повтаря, към коя игра се връща.
Не е нужно да търсим скрит смисъл във всяка реплика. Понякога детето наистина просто си играе.
Ролеви игри и Монтесори: реалният живот идва първи
Мария Монтесори казва:
„Детето е пламенен наблюдател, особено привлечен от действията на възрастните, и иска да им се подражава.“
Ако детето се интересува от готвене, не е нужно само да има детска кухня. Може да измие зеленчуците, да разбърка нещо, да сложи приборите на масата.
Ако обича да играе на магазин, нека идва с нас да пазарува. Да вижда как избираме продуктите, как гледаме цените и как плащаме.
После част от това естествено влиза и в играта.
Понякога в играта ще чуеш и себе си
Това е една от най-забавните части. И понякога леко стряскаща.
- „Имаш още 5 минути и си тръгваме.“
- „Време е за вечеря.“
И в един момент си казваш: „Това съм аз.“
Децата не запомнят само какво правим. Те чуват и как говорим. И понякога го връщат едно към едно в играта.
Ролеви игри и развитие на езика
В тези игри обикновено има много говорене.
„Какво ще желаете?“ „Колко струва?“ „Къде те боли?“ „Сега аз съм продавачът.“
Детето пита, обяснява, отговаря, договаря се.
Появяват се думи, които иначе може и да не използва толкова често.
Никой не му е казал: „Сега ще упражняваме нови думи.“ Просто му трябват, за да продължи играта.
Трябва ли родителят да участва в ролевата игра?
Ако детето те покани — да.
Но много лесно е да поемем играта, без дори да усетим.
„Аз ще съм клиентът.“ „Сега ти кажи това.“ „Не, лекарят първо прави друго.“
И вече ние решаваме какво ще се случва.
Ако детето е потънало в играта, не е нужно да му даваме още идеи. Остави го да довърши своите.
Не бързай да превръщаш играта в урок
Един сладолед струва 20 евро, друг 1 евро. После решава, че с две монети по 1 евро може да купи нещо за 10.
Първата реакция е да кажем: „Не, не е така.“
Само че точно в този момент детето може изобщо да не се интересува от смятането. То си развива играта.
Ако само попита „Колко трябва да дам?“, тогава е друго. Показваме.
Ако не пита, сметките могат да почакат.
Не мисля, че всяка игра трябва да се превръща в урок.
От играта на магазин до „Магазин за сладолед“
Моите деца от малки много обичат да играят на магазин.
Продавали са храна, играчки, рисунки и какво ли още не. Цените се сменят, правилата също.
Понякога ме викат за клиент. Друг път изобщо не съм им нужна.
Идеята за „Магазин за сладолед“ всъщност беше тяхна.
Аз започнах да мисля как тази игра да стане материал, който да е удобен за използване и в същото време да не казва на детето как точно трябва да играе.
Затова и менюто е ориентир, а не условие. Детето може да бъде продавач, клиент, да сменя ролите, да измисля цени и свои правила.
Магазин за сладолед – комплект за ролева игра
Ролевите игри за деца на пръв поглед са нещо съвсем обикновено.
Но ако ги наблюдаваме, често виждаме колко много от ежедневието е влязло в тях.
Някоя реплика от нас. Нещо от детската градина или училище.
Понякога детето повтаря видяното. Понякога си измисля съвсем нова история.
За мен най-важното е да има реални преживявания, време за игра и свободата само да реши какво ще прави с всичко, което е видяло.
И ние да не бързаме да му показваме „правилния“ начин.
