Вземи сега с до 50% отстъпка!
12 златни правила за родители
Основни правила за родители
В тази статия ще откриете 12 практични правила за родители, които помагат за по-добро общуване с детето, повече доверие и по-спокойно възпитание. Тези съвети за родители са лесни за прилагане у дома и насърчават позитивно родителство.
1. ВИНАГИ СПАЗВАЙТЕ ОБЕЩАНИЯТА СИ
Преди да дадете обещание на детето си, трябва да помислите дали можете и искате да спазите обещанието си.
Не казвайте „Обещавам, че ще ти купя играчка, ако бъдеш послушен“, а след това да му кажете: „Имаш толкова много играчки, нямаш нужда още от една“. За да разберете как ще се почувства детето, се поставете на негово място.
Представете си, че шефът Ви каже, че ако свършите добре дадена задача, ще ви даде бонус, давате всичко по силите си, а шефът казва, че е размислил, ще ви даде бонус, но друг път. Ще му повярвате ли? Детето също няма да ви вярва.
2. БЪДЕТЕ ОТКРОВЕНИ С ДЕТЕТО
Много е важно да бъдем откровени с децата си, по този начин ги учим и те да бъдат откровени с нас.
Родителите са целият свят за детето си, те са неговите най-близки хора.
Ако детето Ви зададе въпрос, на който нямате отговор, кажете му, че знаете отговора, но може заедно да го потърсите в интернет или в някоя книга. По този начин детето разбира, че не е страшно да се случи да не знае нещо и че винаги може да потърси отговора.
3. ХВАЛЕТЕ ДЕЙСТВИЯТА НА ДЕТЕТО, А НЕ САМОТО ДЕТЕ
Избягвайте да хвалите децата, по този начин те винаги ще очакват някой да им каже „браво“ за всичко, което правят.
Вместо това хвалим действията.
Пр. Днес се държа много добре в ресторанта.
4. ИЗЧАКВАЙТЕ ДЕТЕТО ДА СЕ ИЗКАЖЕ
Не прекъсвайте детето, докато говори.
По този начин то ще се научи да споделя, ще се чувства значимо, като вижда, че родителите му се интересуват от него.
Изслушайте го с интерес и след това му задайте въпроси, ако искате да разберете повече за споделеното.
5. НЕ СРАВНЯВАЙТЕ ДЕЦАТА
Сравняването кара детето да се чувства, че не е достатъчно добро, освен това може да започне да не харесва детето, с което го сравнявате.
Вместо да сравнявате детето с брат, сестра или друго дете, покажете му какво точно може да подобри. Например: „Виждам, че днес ти беше трудно да подредиш играчките, хайде да го направим заедно.“
6. БЕЗ ЗАПЛАХИ
Не заплашвайте детето си, че ако не изпълни дадено ваше желание, ще го лишите от нещо любимо.
Като принуждаваме децата си да постъпват както ние желаем, чрез заплахи, против тяхната воля, те стават озлобени и отмъстителни, а може и да ни намразят в дадения момент. Освен това заплахите важат до към четиринадесетгодишна възраст. Един тийнейджър трудно ще го заплашите да не прави нещо, което според вас не трябва.
7. СЛУШАЙТЕ ДЕТЕТО ВНИМАТЕЛНО
Колкото и досадна да ви изглежда историята на детето ви, изслушайте го внимателно.
Покажете, че го слушате, като повтаряте част от фразите му, опитайте се да се поставите в неговите обувки и да разберете защо конкретната ситуация за него има голямо значение.
8. ВКЛЮЧВАЙТЕ ДЕЦАТА СИ В РЕШЕНИЯТА
Децата се чувстват по-оценени и значими, когато имат възможност да участват във вземането на решения.
Това може да бъде нещо просто, като изборът на вечеря или мястото за следващата семейна почивка.
9. НЕ СЕ ПОДИГРАВАЙТЕ НА СТРАХОВЕТЕ НА ДЕТЕТО
За възрастния някои детски страхове може да изглеждат незначителни, но за детето те са напълно истински.
Не му казвайте, че няма нищо страшно, че се държи глупаво или че вече е голямо за такива неща.
По този начин детето може да се почувства неразбрано и самотно в емоциите си.
Вместо това го изслушайте, покажете му, че го разбирате, и му помогнете да премине по-спокойно през страха си.
Фрази, които да не казваме на детето си
10. „НЕ МЕ ЛЪЖИ“
Малките деца имат голямо въображение, може да се случи да кажат нещо, което не е съвсем вярно, но обвинявайки ги, че лъжат, можем да ги накараме да спрат да мечтаят.
По време на вечерята използваме времето, да разберем как е минал денят на децата. Питаме ги: „Как са се чувствали днес?“, „Случило ли се е нещо, което ги е накарало да се чувстват щастливи или пък тъжни?“. Веднъж, разказвайки как ѝ е минал денят, забелязах, че по-голямата ми дъщеря от един момент започна да разказва неща, за които бях сигурна, че няма как да са се случили в градината, но не казах нищо. Изчаках да приключи с разказа си и я попитах наистина ли всичко това се е случило, че много странни неща са се случили, тогава тя ми каза, че всъщност малко си е поизмислила. Казах ѝ, че няма нищо лошо в това, това означава, че има голямо въображение, дадох ѝ пример за Моцарт — (който тя много харесва), че е имал огромно въображение и е измислил над 600 произведения. Може и тя да измисли приказка или песен, но че винаги трябва да ми казва, след като приключи разказа си, докъде е била истината и откъде започва измисленият ѝ разказ. Тя беше съгласна, винаги след като приключеше с някоя история, казваше: „Мамо, част след ... си я измислих, не се е случила“. Така аз бях спокойна, че тя може да си мечтае, но и ясно знае, че трябва да казва кое е истина и кое не.
11. „ЩЕ ТЕ НАКАЖА“
Когато кажем на детето си: „Ако не престанеш да дразниш сестра си, ще те накажа“, в повечето случаи нищо не последва, детето знае, че няма да го накажем, а просто си говорим.
Дразненето продължава, докато ситуацията не излезе извън контрол.
По този начин детето се научава да не слуша какво му говорим, защото знае, че няма да последва действие.
12. „МНОГО СИ ЛОШ/ЛОША“
Понякога децата правят неща, които не бихме искали. Но когато му кажем, че е лошо, ние осъждаме самото дете, а не конкретната ситуация.
Караме детето да се чувства лошо.
Вместо това трябва да осъдим конкретното му действие, като му кажем, че то е добро дете, но действията, които прави в момента, не са никак добри.
Доброто възпитание не се гради със заплахи и сравнения, а с доверие, последователност и уважение.Тези правила за родители могат да помогнат за по-спокойна връзка с детето и по-добро общуване всеки ден.
