Вземи сега с до 50% отстъпка!
Мария Монтесори ( 1870-1952 г.)
Мария Монтесори — живот, посветен на децата и промяната
Мария Монтесори е италиански лекар, педагог и основател на педагогическия метод "Монтесори". Тя е и активист за правата на жените.
Родена е на 31 август 1870 г. в град Киаравале, в централната част на Италия. Баща ѝ, Алесандро Монтесори, е финансист и държавен служител, а майка ѝ, Ренилде Стопани, е учителка. След като се омъжила, Ренилде е трябвало да прекъсне професионалния си път, но през целия си живот подкрепя дъщеря си и я възпитава да следва мечтите си.
По това време обществото не признавало равноправието между мъжете и жените. Смятало се, че женският мозък е по-слабо развит, а след брака жената трябвало да се откаже от професионално развитие и да се посвети на дома и семейството. Това важало както за заможните италиански семейства, така и за бедните. Жените често работили повече от мъжете, но въпреки това били подценявани.
През 1875 г. семейството на Мария Монтесори се мести да живее в Рим.
На 12-годишна възраст младата Мария изразява желание да учи в техническо училище с мечтата да стане инженер – професия, предназначена за момчета. Тогава училищата били разделени на мъжки и женски. Баща ѝ първоначално е против, но майка ѝ успява да го убеди да подкрепи мечтата ѝ.
Мария Монтесори продължава обучението си в Техническия университет в Рим, където се увлича по природните науки и особено по биологията. Така се ражда новата ѝ мечта – да стане лекарка. През XIX век жените не били допускани до медицинско образование, но тя не се отказва. Баща ѝ използва всички свои връзки, а Мария лично пише писмо до министъра на образованието. В крайна сметка е приета в Медицинския факултет в Рим.
Източник на снимките: montessori150.org.
До университета ходела с баща си, защото не било редно жените да излизат от вкъщи без придружител.
Мария Монтесори посещава университета, придружавана от баща си, тъй като тогава не било прието жените да се движат сами. Влизала последна в залите и излизала първа. Поради ограниченията в обучението взема частни уроци по анатомия, защото не се считало за допустимо мъже и жени да изучават голи тела заедно. Често учи сама, на светлината на свещ. Въпреки огромните трудности решимостта ѝ остава непоколебима.
Състудентите ѝ са враждебно настроени и често правят груби коментари. Въпреки това професорът по анатомия е впечатлен от нейната всеотдайност и променя мнението си относно жените в медицината. Още като студентка професор Бартолоти предлага Мария за асистентка в три болници.
Монтесори получава наградата "Роли" – стипендия от 1000 лири (около 10 000 евро в днешно време).
Източник на снимките: montessori150.org.
Дипломната си работа посвещава на темата за халюцинациите, като практическата ѝ работа в психиатричната болница допринася значително за изследванията ѝ. Там тя се среща с деца с умствени увреждания, оставени без внимание. Мария вижда потенциала им и започва да търси начини да им помогне.
Тя изучава и превежда трудовете на френските психиатри Едуар Сеген и Жан Итар. Сътрудничи си с дърводелец за изработката на специални материали като дървени цилиндри и букви за стимулиране на сетивата на децата.
През 1897 г. записва на държавен изпит четири деца от клиниката, които успешно завършват началното си образование. Едно от тях – Луиджи Тасило – постига най-висок резултат. Мария Монтесори е във възторг, а успехът ѝ привлича вниманието на обществото.
Поканена е в Торино да разкаже за методите си, а през 1901 г. участва в Международния женски конгрес в Лондон, където се среща с английската кралица Виктория.
Източник на снимките: montessori150.org.
През 1902 г. (според някои източници 1898 г.) Мария Монтесори ражда сина си. Поради социалния натиск тя го поверява на заможно семейство в провинцията, но редовно го посещава и изгражда силна връзка с него. По това време прекратява връзката си с бащата на детето – Джузепе Монтесано.
След раждането се насочва към разработването на нов метод за възпитание на децата. Записва педагогика и психология и написва първата си книга "Методът", поставяйки основите на педагогиката “Монтесори”.
През 1907 г. е поканена да ръководи първата Къща на децата (Casa dei Bambini) в Сан Лоренцо, където постига изключителни резултати. През 1908 г. открива второ училище.
През 1913 г. в Рим организира първия международен курс за подготовка на учители по метода “Монтесори”. Следват години на бурно развитие и разпространение на метода ѝ по целия свят.
След идването на фашистите на власт в Европа Монтесори училищата са затворени. Мария и синът ѝ заминават за Индия, където остават седем години. Там тя продължава своята педагогическа дейност.
След края на Втората световна война Мария Монтесори се завръща в Европа. Дори на 76 години продължава да води учебни курсове и да пише трудове.
Последните си години прекарва в Холандия заедно със сина си. Умира на 6 май 1952 г. в малко католическо селище край Амстердам.
През целия си живот Мария Монтесори се бори за уважително отношение към децата, изхождайки от убеждението, че "всяко дете носи в себе си стремеж към учене".
Източник на снимките: montessori150.org.
Ако искате да научите повече за тази невероятна жена, може да изгледате видеото по-долу.
Препоръчваме ви също да прочетете книгата "Учителка на новото време" от Лаура Балдини, както и да се насладите на вдъхновяващата биографична драма „Мария Монтесори: Новата жена“.
